В огромното небе се намират хиляди тела: Слънцето, Земята, Луната, планетите, звездите....Ние сме малки чстици в една гигантска Вселена.Даже нашата Земя, която ни се вижда голяма, е сравнително малка планета.
Земята се върти около своята звезда- Слънцето.Ако беше по-далеч от него, щеше да бъде твърде студена, като Плутон.Ако беше по-близо, щеше да бъде твърде топла, като Меркурий.
Планетите са в следния ред, отдалечавайки се от Слънцето- Меркурий, Венера, Земя, Марс, Юпитер, Сатурн, Уран, Нептун, Плутон.
По-малките планети като Меркурий, Венера, Марс, Плутон имат твърда повърхност, като тази на Земята.По-големите като Юпитер, Сатурн, Уран, Нептун-са огромни топки от газ.Нито един предмет не можеда се постави на тяхната повърхност.
Меркурий е посещаван само от един космически апарат - Маринър 10. Той прелита три пъти през 1974 и 1975 г. Само 45% от повърхността на планетата е картографирана (и за съжаление тя се намира прекалено близко до Слънцето за да бъде безопасно наблюдавана от телескопа Хъбъл).
Орбитата на Меркурий е силно елиптична; при перихелий планетата е на 46 млн. km, а при афелий е на 70 млн. km. Астрономите от 19 век направили внимателни наблюдения на орбиталните параметри на Меркурий, но не могли да ги обяснят добре с нютоновата небесна механика. Малките разлики между предсказаните и наблюдаваните стойности били дребен, но дразнещ проблем доста десетилетия. Мислело се е, че съществува друга планета (понякога наричана Вулкан), която е отговорна за несъответствията. Чак през 20 век теорията за относителноста на Айнщайн успява точно да предскаже движението на планетата.
До 1962 г. се е смятало че меркурианския ден е равен на меркурианската година, за да може планетата да е обърната към Слънцето винаги с една и съща страна (както Луната към Земята). През 1965 г. , чрез използване на радарни наблюдения, е показано, че това не е вярно. Меркурий се завърта три пъти за две свои години.
Температурата на планетата варира от 90 до 700 гардусаК. Температурата на Венера е малко по-висока, но е относително постоянна.
Венера е позната още от праисторията. Тя е най-яркия обект на небето като изключим Слънцето и Луната. Подобно на Меркурий, за Венера се е смятало, че представлява две различни тела: Eosphorus - Зорница и Hesperus - Вечерница, но гръцките астрономи знаели истината.
Венера минава през фази. Наблюденията на този феномен, направени от Галилей, били важно доказателство в полза на хелиоцентричната теория на Коперник.
Първият космически апарат, който посещава Венера е Маринър 2 (1962). По-късно планетата е посещавана и от много други (над 20), в това число Пайъниър Венера, съветската Венера 7 - първият космически апарат, който каца на друга планета и Венера 9, която изпраща снимки от повърхността. Наскоро сондата Магелан достави детайлни карти на повърхността, съставени посредством радар.
Марс е познат още от праисторията. Той все още е фаворитът на фантастите за най-подходящо място, в Слънчевата система, за човешко заселване.
Първият космически апарат, който посещава Марс е Маринър 4 (1965 г.). Последва посещение от още няколко сонди - в това число Марс 2 - първият апарат, който каца на Марс, двойката Викинг (1976 г.). След това червената планета е изоставена за двадесет години, за да бъде отново посетена от Марс Патфайндър, който успешно се приземява на 4 юли 1997 г.
Орбитата на Марс е доста елиптична. В следствие от това температурата варира в големи граници - от 140 градуса К (-133 градуса С - при тази температура замръзва и въглеродният диоксид) през зимата на полюсите до почти 300 градуса К (27 градуса С) на осветената страна по време на лятото.
След откриването на Уран било забелязано, че орбитата му не е в съответствие със законите на Нютон. Това породило предсказания за друга, по-отдалечена планета, която влияе на орбитата на Уран. Нептун е наблюдаван за пръв път от Гале и д'Арес. Събитието е на 23 септември 1846 г., а позицията на Нептун била доста близо до тази, предсказана от изчисленията, направени независимо от Адамс и льо Верие, които се базират на наблюдаваните положения на Юпитер, Сатурн и Уран.